Припомняйки живота на учителя на Брус Лии
от Дейвид Питърсън
28.01.1997 г. е много тъжен ден за бойните изкуства и косвено за феновете на Хонг-Конг-ското кино, и най-вече за феновете на легенда каквато е Брус Лии. На този ден, Уин-Чун Кунг-Фу майсторът Сифу Вонг Шун Люн /61/, учител и приятел на бъдещата супер звезда на бойните изкуства, загуби битката за живота вследствие на масивен инфаркт и последвала кома, сполетяла го 16 дни по-рано. Считан от много хора за боец и инструктор с ненадминати умения, Сифу Вонг беше познат с прозвището „Гонг Сау Вонг“ /Кралят говорещ с ръцете си/ , преживявайки многобройни „беймо“ или „премервания на силите“ през 50-те и 60-те години, като всеки път е бил излъчван за непобедим и безспорен шампион.
Това не са турнирни двубои като провежданите на Запад, с правила, предпазни средства или ограничения във времето. Напротив, това са напълно свободни двубои между представители на различни бойни школи в Хонг-Конг и се знае, че Сифу Вонг е „оставял ръцете си да говорят“ като е спечелил повечето от тези „съревнования“ със само 3 удара! В един такъв мач, уреден от репортер, работещ за голям по онова време хонгконгски вестник, Вонг /който е достигал с трудност 167 см ръст и 55 кг тегло/ лесно победил гостуващ руски боксьор, наречен Гико, гигантски мъж тежащ над 115 кг и висок с около 30 см повече от динамичния си Уин-Чун опонент.
Вонг собственоръчно извел в светлината на прожекторите доскоро непознатото бойно изкуство, спечелвайки огромен престиж за своя учител, бъдещият Грандмайстор Ип Ман. Репутацията на Вонг на непобедим боец привлеква вниманието и на младия Брус Лии, който съвсем наскоро бил започнал тренировки в школата на Ип Ман, въведен в системата от приятеля си Уилиам Чунг, превърнал се по-късно във виден, а както някои казват и в противоречив говорител на Уин-Чун общността. Лии основно е тренирал с приятеля си Чунг, но когато Чунг заминал за Австралия, за да продължи образованието си, Лии станал протеже на Вонг Шун Люн , който за близо 6 години е бил негов главен и помощник инструктор в школата, вдъхвайки на младия /тогава около 16 годишен/ Брус Лии несъмнен респект.
В началото на отношенията им учител/ученик, Вонг считал младия Лии за твърде мързелив в отношението си към тренировките; вследствие, успехът му в изкуството бил относително бавен. Не след дълго, обаче, ставайки пряк свидетел на опустошителната ефективност на уменията на Вонг, Лии започнал да приема много по-сериозно обучението си по Уин Чун. Де факто Лии искал да учи при Вонг като намирал заобиколни пътища да монополизира времето на своя „сихин“. По онова време Вонг водел обучението извън дома си /баща му му бил помогнал да пригоди малка площ за тази цел/, също така помагал на учителя си Ип Ман да води групи в школата. След неуспешен опит да убеди Вонг да му дава частни уроци, младият „Малък Дракон“ открил друг начин да постигне целта си.
Неколкократно, след като приключел с училището за деня, Лии се втурвал към къщата на Вонг с идеята да пристигне преди неговите „сихиндай“. По късно Вонг често преразказва тази история на учениците си, включително и на мен, казвайки как Брус Лии проверявал, че наистина е пристигнал пръв, след което измислял някаква причина, за да излезе навън за малко. Слизал по стълбите, където причаквал съучениците си да дойдат. Седейки на стъпалата и гледайки обезсърчено, той посрещал съучениците си с новината, че Вонг е болен, навън по работа или неразположен по някакъв друг начин. След това си говорел с тях надолу по улицата, стигайки дори дотам да им помогне да хванат автобуса за дома. След като веднъж се уверял, че са напуснали „сцената“, Брус се връщал повторно при Вонг, за да се възползва от предимството да получи частен урок. Накрая Вонг разбрал за малката му хитрост и, според други хора от онова време, дал на младия си ученик особено реалистичен урок, завършил, както разказва историята, с насинени очи, сцепени устни и кървящ нос!
Въпреки страховитата си репутация на боец, Вонг въобще не беше агресивен човек, по-скоро беше отдаден на шанса да тества уменията и ефективността на изкуството на Ип Ман. „Аз не изучих Уин Чун просто, за да ходя навън и да се бия. Кунг-Фу наистина би трябвяло да се използва като начин да защитиш себе си в ситуация, когато си физически застрашен“, е цитиран той в интервю взето в Австралия преди няколко години. „След като научих уменията на Уин Чун от Ип Ман, често имах възможност да ги тествам. Експериментирайки с моите умения, успях да открия техните ограничения и как те се сравняват с другите дисциплини, като по този начин усъвършенствах себе си.“ Точно по време на този период на експериментиране Вонг Шун Люн за пръв път е запознал Брус Лии с „беймо“, и в първия мач на Лии, Вонг /който всъщност е бил рефер на мача/ го е съветвал между рундовете, насилвайки го да продължи, когато е изглеждало, че Лии е на път да прекрати боя.
Може с право да се каже, че победата в резултат на това е променила пътя на живота на Брус Лии, като със сигурност го е укрилила за началото на тренировъчен режим, който го превръща в супер звездата на бойните изкуства, която светът тепърва ще открие. Говори се, че разбирайки какво се е случило, Грандмайстор Ип Ман дръпнал Вонг настрани и казал: „За щастие ти го придружаваше на турнира и го окуражи да спечели мача. Това изпитание за бойните умения може да има решаващо значение за него в бъдеще. Ако някой ден Сиу Лунг /Брус/ преуспее, заслугата ще е по право твоя“. Пишейки за този период от живота на Лии, Джеси Глоувър /първият му американски ученик/ изтъква: „Вонг беше главен инструктор на Брус Лии в групата на Ип Ман в период от четири години, освен това Брус Лии учеше частно 1,5 година под ръководството и на него, и на Ип Ман“. Глоувър също пише, че Вонг бил „най-отговорният за развитието на Брус Лии“ и, че „през 1959 Брус ми каза, че Вонг е най-великият боец в стила на Уин Чун, като успешно е победил всички претенденти“.
По желание на съдбата, обстоятелствата отвеждат Брус Лии към нов живот в Америка, прекъсвайки неговите възможности да тренира с Вонг. В следващите няколко години с изключение на редките визити в Хонг-Конг за снимки или семейни посещения, връзката му с Вонг е сведена до постоянен поток от писма между учител и ученик. Много от тези писма са запазени до днес и в едно от тях Лии пише: „Дори и /технически/ да съм студент на Ип Ман, в действителност научих моето Кунг-Фу от Вас“. През годините Лии ще се стреми да надмине уменията на учителя си, използвайки нивото на умения на Вонг като измервателна линийка, с която да преценява своето собствено развитие като боец. Но колкото и да опитвал никога не успял да победи Вонг Шун Люн .
Много от личните бойни концепции, с които Лии вероятно стана известен, могат да бъдат проследени назад до уроците, които е научил от Сифу Вонг. Дори след като вече имал слава и богатство от бойните изкуства и филмовата си кариера, Лии никога не забравил от къде е тръгнал, прекарвайки всяко възможно време с учителя си в Хонг-Конг, до последните си години, когато го застига преждевременната смърт. Сифу Вонг веднъж разговаря с мен за случай, когато той и Брус Лии започнали да дискутират тяхната любима тема в една ранна привечер, почивайки си в хола, докато съпругите им гледали телевизия с децата. В 7.00 на следващата сутрин те още били там, след като били говорили, тренирали и пробвали бойните си теории през цялата нощ!
Лии много искал да вкара Вонг в своите филми, предлагайки му роля в „Игра на смърт“, и по-точно ролята играна по-късно от баскетболната звезда Карим Абдул Джабар, като последен опонент на Брус Лии в „Кулата на смъртта“ в края на филма. „Моят герой трябваше да бъде победен от Брус“ казва Вонг на Бей Логан през 1986 в интервю за британското „Combat magazine“, „но той освен това искаше и да ме убие! Казах му, че не искам да отида и да умра в първия си филм!“ Вонг също добавя: „Не бях в тежко финансово състояние по онова време тъй, че не се налагаше да направя филма единствено, за да спечеля пари.“
Все пак Брус Лии не бил човек, който се отказва лесно и когато снимал „Влизането на Дракона“ в Хонг-Конг, поканил Вонг да дойде на снимачната площадка, за да дискутират бойните сцени. Всеки гледал документалния филм „Брус Лии: Човекът и легендата“ може за кратко да забележи Вонг в „Оръжейната стая на Хан“ да прави спаринг и да отразява ударите давани от самия Брус Лии. През годините Сифу Вонг е участвал в много филми и телевизионни проекти, включително филма „Пръстите на Брус“ през 1976, в който участва двойник на Брус Лии /Лю Хсиао-Лунг/, където „Сифу“ просто играе сам себе си като инструктора герой. Той също е бил Уин Чун консултант и хореограф на сцените във филма „Странник от Шао Лин“ /“Прекрасната дама от Шао Лин“/ с Мишел Лин в главната роля и телевизионният мини сериал от Хонг-Конг наречен „Историята на Уин Чун“
Сифу Вонг Шун Люн участва също в тренировъчен видео филм за своя стил, озаглавен „Уин Чун: Науката на Ин-битката“, който е продуциран като част от серия инструкторски филми в ранните ’80. От време на време пише статии за любимия си Уин Чун за множество китайски списания за бойни изкуства, и от своя страна е бил обект на множество статии и интервюта в списания по целия свят. Много от тези статии се отнасят до неговия известен възпитаник Брус Лии, и се ровят във връзката между тях, опитвайки се да определят ролята му за неговата кариера на супер звезда, често стремейки се да изнамерят спорни гледни точки за Лии и другите Уин Чун практикуващи. Винаги дипломатичен Вонг никога не си позволил да бъде въвлечен в такива дискусии, предпочитайки да се ограничи до положителни коментари, или отказ да коментира – отклонявайки запитването с иронична усмивка.
Като цяло, Вонг предпочита да подценява ролята си на инструктор на Лии, не желаейки да се възползва от чуждите постижения. Вместо това, той просто се нагърбва със задачата да предаде уменията на Уин Чун, които постоянно тествал и усъвършенствал през целия си живот, придържайки се към мотото „Да усъвършенствам себе си с всяка тренировка“. Освен преподаването на Уин Чун, Сифу Вонг практикувал и древното китайско изкуство Тит Дар /наместване на костите/, традиционен метод за лекуване на навяхвания, натъртвания, разместени и счупени кости /много полезно умение, предвид неговите занимания!/. Той също бил завършен самоук калиграф с дълбоко познание на древните форми на писане, неизвестни за много от съвременните китайци и прекарвал много часове в писане на класическа поезия като форма на релаксация и самоусъвършенстване.
Вместо да гледа света от собствената си камбанария и да прокламира своето величие, както много от съвременниците си в бойните изкуства през последните години, Вонг не целеше това и отхвърляше твърде грандиозните титли, с които другите го удостояваха, предпочитайки кротко да разбива митовете и „кунг-фикцията“ свързана с китайските бойни практики. Той обучаваше посветена група от последователи, които пътуваха от всички краища на света, за да получат неговите инструкции и редовно пътуваше из Европа и Австралия, където провеждаше семинари за учениците на своите представители там. Сифу Вонг споделяше своите знания с голямо желание, вярвайки, че всеки, без значение на раса, цвят и вяра си струва да бъде обучаван. Стига човек да беше готов да работи здраво, Сифу беше повече от готов да го нарече свой ученик
Отказвайки да печели дивиденти от връзката си с Брус Лии или от собствената си превъзходна репутация на боец и инструктор, Сифу Вонг настояваше, че е обикновен човек без специален талант и никога не „биеше барабана“. Бихте могли да чуете за миналите му подвизи от други хора, а в редките случаи, когато решаваше да говори за тези случки, той никога не назоваваше имена и не критикуваше други стилове. Единствената му истинска болка бяха инструкторите, които губеха времето на учениците си с безкрайни, безполезни техники и бойни упражнения. „Винаги можете да вземете повече пари /ако сте изчерпани/“, обичаше да казва той „но не можете да вземете повече време“. Относно Уин Чун най-честият му съвет към учениците му беше: „Вие трябва да сте майстори по Уин Чун, не негови роби“, което означава, че човек трябва да проумее концепциите на системата и да ги направи да работят, вместо да изпада в ненужни анализи и потенциално опасно ограничено мислене.
Изглежда, че след толкова много години, Сифу Вонг накрая спечели признанието и наградата, които го заобикаляха толкова дълго време. Всевъзможни книги, филми и видео проекти бяха дискутирани в месеците до неговата ненавременна смърт, най-значителният от тях беше предложеният филм „Историята на Ип Ман“, с комедийната знаменитост Стивън Чоу Синг Чи, бивш ученик на Вонг Шун Люн и дългогодишен Кунг-Фу и Брус Лии фен. Чоу тренираше с бившия си инструктор в подготовка на ролята си и преговаряше с Вонг той да бъде техническия консултант на филма. Имаше също реална възможност Вонг да застане и пред камерата, както и да бъде натоварен с хореографията на екшън сцените.
С наближаването на 25-тата годишнина от смъртта на Брус Лии, имаше много разговори, интервюта и проекти за книги, включително и един подготвян от Стивън Чоу. Писатели и продуценти от Хонг-Конг и целия свят се обръщаха към „Сифу“ с желанието да го включат в планираните начинания и предварителната работа беше приключила поне за две от тях. Австралийският продуцент, майстор по бойни изкуства и фен на Брус Лии Уолт Мисингам беше почти готов да започне снимки от началото на април, когато имах тъжната задача да го информирам за смъртта на моя учител. За жалост, този и много други проекти не можаха да се осъществят, или ще бъдат осъществени без приноса от широките познания и опит на „Сифу“ в тях. Най-разочароващо от всичко е, че Сифу Вонг не ще може да се порадва на дълго заобикалящото го признание.
Човекът често считан за „Живата легенда на Уин Чун“ вече не е сред нас, но неговото влияние ще се запази за дълги години благодарение на усилията на неговите ученици, както в Хонг-Конг, така и по целия свят. Членове на световната „Вонг Шун Люн Уин Чун Асоциация по бойни изкуства“, включително и авторът, са отдадени на усъвършенстване на уменията и знанията достигнали до тях благодарение на изключителния учител и изразител на изкуството. Макар, че Вонг Шун Люн не беше притежател на бляскави титли без никаква сериозност, и не настояваше винаги да бъде наричан „Сифу“ от учениците си, той имаше достатъчно признателност за това, което той беше в сърцето и мисълта на всички, които станаха свидетели на неговия изключителен талант или които се възползваха от неговата мъдрост и съвети. Той беше един от най-големите майстори по Уин Чун /и китайски бойни изкуства като цяло/ през този, а и през другите векове.
Както и своя ученик Брус Лии, Сифу Вонг ни напусна трагично още твърде рано, но както Лии, онези от нас, които се докоснаха до неговото величие, директно като негови ученици или индиректно чрез филмовите начинания на неговия известен ученик и приятел, със сигурност са се обогатили от това, че са го познавали. „Легенда зад легендата“ може и да премине незабелязано и сигурно ще бъде така до голяма степен, но Сифу Вонг Шун Люн – баща, ученик и приятел за толкова много хора, със сигурност няма да бъде забравен. Следващият път когато се наслаждавате на филмовия герой Брус Лии на големия или малкия екран, помислете и за големия човек, който го изведе до такава слава.
–- Вонг Шун Люн –-
1935 – 1997