от  в Винг Чун

Методът на Вонг Шун Люн

Овладявайки системата / „Tackling the Tackle“

от Дейвид Питърсън

От това, което съм виждал в „UFC“ мачовете, в мойте лични тренировки и различни други ситуации е ясно, че стоейки точно срещу атакуващия, очаквайки да го „отнесеш“ със смъртоносната свирепост на ответната атака е просто нереалистично. Срещайки неговата/нейната сила челно по този начин е ненормално. Една или две /дори и ако са навременни/ атаки от такава позиция не държат сметка за това, което е основния проблем,….. мигът на така проведената атака ще е повече от достатъчна за противника да премине през нашата позиция, не само поваляйки ни на земята, но и получавайки достатъчна възможност да възстанови своето усещане и да продължи с атаката си. Ако използва стратегия подобна на ръгби блъскане се предполага, че като борец би бил още по-способен да се възползва от тази ситуация, подредбата и позицията, в която бихме били.

Дори братята Грейси говорят за факта, че очакват да бъдат ударени, настъпвайки напред, но, че това е приемлива и необходима част от стратегията на борците. Това, което считам за по-добър начин за противодействие на такава атака е взаимствано от Баат Джаам До /ножовете с осем разреза/ формата и особено преувеличената отстъпваща работа с краката в тази форма. Типът защитно отстъпление встрани с краката, обикновено използвано срещу директно настъпващи бойци /“Туй Ма“/ работи добре срещу преки атаки, където с най-малко движение оставаме в близост до атакуващия, за да можем практически да уловим тялото му от горе до долу /крака и ръце/. Това, което бих искал да направя срещу гмуркаща атака, обаче е точно обратното – аз искам изцяло да избегна контакта /скъсявайки гмуркането с каквито и да са лепкави техники, които мога да приложа/, така, че работата с крака от формата с ножовете, бавно изнасяща предния крак зад задния /както е необходимо когато въоръженият с ножове посреща противник с дълга тояга или подобно оръжие, тогава краката трябва да се пазят от опасния път/, по този начин позволявайки ми да изведа нападателя напред и извън баланс, докато ръцете ми могат да отблъснат горната част на тялото или раменете му и буквално да „обезкуражат“ неговото настъпление като по този начин бъде изведен и от позиция. Така ми се предоставя възможност или за бягство или за ответна атака от по-сигурен ъгъл, при което мога да го затисна към земята или към стена и т.н., използвайки ритници като основно оръжие, защото посягайки надолу при техники с ръце би ме поставило отново под контрол на бореца.

Когато правим „нормална“ отстъпваща техника с крака /ние обикновено я разбираме като странична стъпка, въпреки факта, че тя не е встрани, а назад и после встрани/, действието следва следната линия: представете си, че стоите в центъра на часовник с лице към 12 часа /където е опонентът/. Ако избера да се придвижа надясно /или силата на атаката, ако вече има контакт, ме избутва натам/, то дясната стъпка назад е към 5 часа, а левият крак се плъзва след това, запазвайки първоначалната дистанция между двата крака /отговаряща на базовата стойка/. Би трябвало да продължавам да стоя срещу центъра на часовника /точката където сега би следвало да е моят опонент, заемайки първоначалната ми позиция/,

Значи, разликата между този тип работа с краката и тази, която описах преди това /от формата с нож/ е тази, че вместо да изтегляме левия крак по линия назад с десен крак както е описано по-горе, левият крак се дръпва право назад така, че е в почти същата позиция както, ако съм направил пивот или стъпка от Чам-Киу формата. Използвайки отново циферблата на часовника, десният крак е на 5 часа, а левият е почти на 6 часа. Срещу оръжие каквото е тоягата това е сигурна мярка, защото нормалната странична стъпка – Туй-Ма би оставила предния крак отворен за атака от по-дълго оръжие /срещу голи ръце е идеална, за хват и т.н., но срещу по-дълго оръжие остава уязвима, както за атака, така и за проблеми с равновесието/ тъй, че с издърпване на предния крак още по-назад по този преувеличен начин ние го изнасяме извън огневата линия.

И така, ако приложим същата стратегия срещу разглежданата повличаща/отнасяща атака, резултатът е същият: запазва ви извън досега на противника и ви позволява да обходите позицията му, като се плъзвате едновременно назад и встрани.

ОТНОСНО АВТОРА
Дейвид Питърсън се занимава с китайски бойни изкуства от 1973 г. Става ученик на Сифу Вонг Шун Люн след пътуване до Хонг-Конг през 1983 г. Преподавател е по китайски език и главен инструктор в „Мелбърнския клуб за китайски бойни изкуства“, където преподава по метода „Вонг Шун Люн „. Питърсън е един от двамата единствени оторизирани и квалифицирани инструктори по системата на Вонг в Австралия, и напълно пълноправен член на световната „Вонг Шун Люн Уин-Чун Асоциация за Бойни изкуства“ и на базираната в Хонг-Конг „Винк Тсун Спортна Асоциация“. Той също така е писател на свободна практика, чиито статии са се появявали в много местни /австралийски/ и чуждестранни списания, сред които: „Combat“, „Inside Kung-fu“, „Black Belt“, „Masters of the Martial Arts“, „Impact: the Action Movie Magazine“, „Eastern Heroes“, „Australasian Fighting Arts“, „Blitz Australasian Martial Arts Magazine“, „Australasian Martial Arts Magazine“, „Traditional Martial Arts Journal“, „Impact Martial Arts Magazine“, „Qi Magazine“, „Martial Arts Illustrated“, „Kicksider“ и „Kung Fu Illustrierte“.Наскоро негови статии бяха поместени в няколко международни уеб сайтове, както на английски, така и на немски.

vtbgМетодът на Вонг Шун Люн