Според най-старите познати източници, систематизираното практикуване на бойни умения в Китай е на възраст повече от 5000 години. Първите документи подробно описващи теорията и практиката на "боя с голи ръце" (Чан Шъ) в Китай, датират от времето на династията Хан (25 - 220г.) Практиката на боя с голи ръце била позната и като "удар на ръка в ръка" (Чуен Иън) или под по-общото название "умел удар" (Чи Чи). Някъде в началото на новата ера Куок Ии създава неговият стил "Дълга Ръка" основан на Чи Чи, който придобива голяма популярност и се преподава и до наши дни. Чи Чи Шъ се разпространява и в Япония под известното име Джу Джицу. В периода XV - XVIII век китайските бойни изкуства достигат небивал възход, и тяхната история от това време е тясно свързана с живота на будистките монаси в манастира Сиу Лам (Шао Лин).

Шао Лин
Манастирът Сиу Лам (Шао Лин) бил построен през 495 година, по време на управлението на император Ксияоуен на върха на планината Шаоши в провинция Хонан. Един от първите обитатели на манастира бил изтъкнатият индийски будистки монах Бодхиручи (Бада), който превел будистките писания от санскрит на китайски език. През 527 година в Шао Лин пристигнал синеокия индийски монах Бодхихарма, 18-то поколение наследник на Мохакасяпа (познат още като Да Мо, Тат Мо). Той намерил уединение в самотна пещера под върха Уара и седейки с лице към стената девет години практикувал медитация. Легендата гласи, че веднъж по време на медитация Бодхидхарма заспал и това толкова го ядосало, че откъснал клепачите си и ги хвърлил на земята. Там поникнал чаен храст, листата на който и до днес монасите използват за поддържане на будно съзнание през дългите часове на размисъл. През времето на деветгодишното си уединение Бодхихарма създал философията на Зен (Чан) Будизма, която много скоро била възприeта като официална доктрина от повечето манастири в Китай и за кратко време се разпространила из цяла Азия. Бодхидхарама е смятан погрешно за бащата на китайските бойни изкуства. Истина е, че освен философията и практиката на Зен Будизма, той предал на монасите и трите оздравителни упражнения Ло Хан, които впоследствие били модифицирани и обособени от Па Ю Фънг във формите на 5-те животни - дракона, тигъра, леопарда, змията и жерава.

По време на управлението на император Кангси от династията Чинг (1662-1722) бойните изкуства били в своя разцвет. Манчурите нападнали Китай от запад и императорската армия започнала да набира доброволци за боен поход. Много от монасите в Шао Лин постъпили в армията. След края на ожесточените битки с нашествениците всички се завърнали живи и здрави в манастира. Все пак манчурите успели да постигнат политически контрол над Китай и поставили ултиматум на императора да изгори Шао Лин и избие монасите, по обвинение в противодържавна дейност. Няколко пъти били изпращани войски да превземат манастира, но атаките им завършвали с неуспех. Тогава един от прислужниците в Шао Лин, Чан Ман Вай, търсещ покровителството и парите на манчурите предложил план. Заедно с будисткия монах Ма Нин Ие и още няколко заговорници подпалили манастира отвътре, докато войските атакували стените му отвън. Шао Лин бил опожарен, а монасите и техните ученици избити. Будистката монахиня Н Муи, заедно с монасите Чи Шин, Пак Мей и майсторите Фън То Так и Миу Хин успели да избягат.

Винг Чун Куен *
Н Муи намерила убежище в манастира на Белия Жерав в планината Тай Лиън. На пазара в близкото селище тя срещнала Им Ий и дъщеря му Им Винг Чун, от които редовно купувала соево сирене. Семейството на Им Винг Чун било родом от Квантонг, баща и Им Ий, бивш възпитаник на Шао Лин, бил несправедливо обвинен в престъпление и бягайки от затвора заедно с дъщеря си намерил подслон в планината Тай Лиън. Крастотата на петнайсет годишната Винг Чун предизвикала вниманието на местния тиранин наречен Тигъра Вонг, който се опитал принудително да я вземе за жена. След като не успял, той заплашил нея и баща и със смърт. Н Муи разбрала за заплахите и решила да обучи Винг Чун на тайните на Кунг Фу. Винг Чун последвала Н Муи, обучавала се неуморно ден и нощ, и за кратко време се превърнала в истински Кунг Фу боец. Един ден отишла в града и за почуда на всички предизвикла местния тиранин на площада, като му обещала че ако той я победи, тя ще се ожени за него. Битката била кратка. Тиранинът бил победен и опозорен, а Винг Чун отвоювала своята свобода и свободата на баща си. Хората започнали да превъзнасят юмрука на Винг Чун (Юн Чун Чюан). Навред се разнесла мълвата за уменията на Винг Чун (Юн Чун Кунг Фу). Н Муй решила да напусне планината Тай Лиън, тъй като рискувала да привлече вниманието на хората върху себе си. Преди отпътуването си тя извикала Винг Чун и и наредила да спазва традициите на Кунг Фу, да развива уменията си, да обучава хората на Кунг Фу и да помага за отхвърлянето на манчурското правителство и възстановявнето на династията Минг. След женитбата си, Винг Чун предала своето Кунг Фу на съпруга си Люн Бок Чоу, търговец на сол от Фукиен. Той от своя страна обучил Люн Лан Квай, който предал уменията си на Вонг Ва Бо. Вонг Ва Бо бил член на театрална трупа, пътуваща на борда на популярната Червена Лодка по жълтата река. Там той се срещнал с Люн Ий Тей. Случило се така че един от избягалите монаси от Шао Лин, игуменът Чи Шин, също се укрил на Червената Лодка работейки като готвач. Чи Шин обучил Люн Ий Тей на техниките с дълга тояга, едно от оръжията изучавани в манастира Шао Лин. Вонг Ва Бо се сближил с Люн Ий Тей и двамата обменили и доразвили знанията си върху Кунг Фу. Така техниката на дългата тояга станала част от Винг Чун Кунг Фу. Люн Ий Тей предал знанията си на Люн Йан - известен билкар и лечител във Фат Шан. Люн Йан успял да усвои тайните на Винг Чун Кунг Фу и да постигне най-високо ниво на майсторство. През времето на дългия си живот си той бил многократно предизвикван от различни Кунг Фу майстори, но нито веднъж не е побеждаван. Люн Йан бил много известен. Той предал своето Кунг Фу на Чан Ва Шан, който от своя страна обучил Н Сиу Ло, Н Чън Со, Чан Ю Мин, Лиу Ю Чай и Ип Ман.

Ип Ман
Ип Ман бил най-младият ученик на Чан Ва Шън. Той учел техниките от майстора и практикувал заедно с Н Чън Со и Лиу Ю Чай.Ип Ман бил последният ученик приет за обучение от майстора Чан Ва Шън. Затова години по късно Ип Ман казвал на своите ученици че той е имал само "стари Кунг Фу чичовци". Големият майстор Чан Ва Шън умрял когато Ип Ман бил само 13 годишен. В последните си минути Чан Ва Шън казал на ученика си Н Чън Со: "Ип Ман е умно момче и е по-надарен от останалите. Ако някой от моите ученици би успял да овладее и да разпространи учението, то това е той. За съжаление не мога да остана по дълго за да го обучавам. Отсега нататък това е ваше задължение. Грижете се добре за него." Н Чън Со обещал да поеме отговорността за Ип Ман секунди преди смъртта на Чан Ва Шън. И така Ип ман се обучвал под ръководството на Н Чън Со, заедно със съучениците си Иен Кай Шан и Ю Чой. Две години по късно Ип Ман отишъл в Хонг Конг да за да учи в колеж. Там той срещнал Люн Бик, първият син на Лиън Йан, учителят на неговия учител Чан Ва Шън. Люн Бик бил впечатлен от любознателноста на Ип Ман и се постарал да го научи на всичко което знае.

Повече от двеста години Винг Чун Кунг Фу било преподавано в затворен кръг, изключително по родствена линия. Ип Ман е първият майстор в историята на бойното изкуство, който започва да преподава масово. Първоначално обучението му било ограничено само за членовете на Китайската Ресторантьорска Асоциация в Хонг Конг, по-късно отворил свое собствено училище и започнал да приема всички желаещи. Негови ученици стават Люн Шун, Лок Ю, Цуй Шун Тин, Вонг Шун Люн. По късно негови ученици стават Уилям Чунг, филмовата звезда Брус Ли, Люн Тинг, Мой Ят и др.

Винг Чун Кунг Фу в България 
Началото на организираното практикуване на Винг Чун Кунг Фу в България е поставено през 1990 год., когато по покана на Добрин Василев за пръв път в София идва сигунг Люн Тинг. Същата година се създава българска организация по Винг Чун със седалище в гр.София. По късно в България идват и други учители:
- по системата на Вонг Шун Люн: Лакис Филипопоу, Филип Баер, Миленко Козлица
- по системата на Ип Чин: Рон Хаинбергер
- по системата на Люн Тинг: Кийт Керншпехт, Ник Смарт, Хайнрих Пфаф и др.

В настояще време в страната съществуват множество Винг Чун клубове, представители на различни български и международни организации. Клуб "Шампионите" е основан през 1993г., като представител на "Wing Tchun Pro Am Organisation" UK. От 2000 година до момента клубът функционира като самостоятелна организация следвайки метода на Вонг Шун Люн, под напътствията на Филип Баер, Дейвид  Питърсън, Миленко Козлица - носители на традицията на Винг Чун, от Ип Ман през Вонг Шун Люн и до днес.

* б.пр. Най-близко до оригиналното звучене на китайски се произнася "Юн Чун Чюан" или "Юн Цюн Цюан". В момента съществуват много разновидности на стила в различни части на света с подобни имена - Wing Tchun, Wing Tsun, Wing Tzun, Wing Chun, Ving Chung, Uin Cuin и други. Точният превод на "Юн Чун Чюан" е "юмрук на вечната младост", литературно "юн чун" бива превеждано като "пролетна песен" или "вечна пролет".