от Дейвид Питърсън
Трениран от грандмайстор Ип Ман, учител на Брус Лии, Вонг Шун Люн е може би най-добре познатата Уин Чун личност, която определено предизвиква всеки независимо от стила му да говори за него.
На живеещият в Хонг-Конг инструктор Вонг Шун Люн са били приписвани много неща в света на бойните изкуства. Английското списание „Файтърс“ го нарече „…разпространител и учител по Уин Чун от най-висок клас“; Джеси Гловър, първият американски ученик на Брус Лии, написа в книгата си „Брус Лии не-класическото Кунг-Фу“, че Вонг Шун Люн „…е един от най-големите Уин Чун учители в света“; Бей Логан, издател на британското списание за бойни изкуства „Комбат“ написа, че „…Вонг Шун Люн е много по-значителен като учител отколкото като фигура от живота на Брус Лии. Той заслужава повече от това да бъде в сянката на някого“; американското списание „Блек белт“ просто го нарече „….Уин Чун феномена“.
По какъвто и начин да погледнете на него, няма съмнение, че Вонг Шун Люн е може би най-великият жив представител на динамичния китайски стил Уин Чун, човекът който извади Уин Чун на бял свят в късните 50 и ранните 60 години, чрез неговите добре популяризирани мачове на предизвикателството срещу представители на всички популярни бойни изкуства в Хонг-Конг. Той е човекът, който с право е считан за последния учител на Брус Лии и, който е повлиял на развитието на собствения му боен стил – Джийт-Куон-До. В същото време егото му е такова, че предпочита да бъде познат просто като учител – „сифу“, и отказва да приеме титли като „майстор“ или „грандмайстор“, термини, които смята за безсмислени, защото с тях се е злоупотребява толкова охотно в последните години.
Сифу Вонг, по своя типичен начин, обикновено омаловажава своя „смъртоносен“ имидж, обявявайки: „Аз не мога да се бия много добре и моето Кунг-Фу не е много хубаво“. Той порицава твърденията на други така наречени „майстори“, наблягайки че няма значение дали някой е син на „грандмайстор“ или дали знае „всяко едно движение познато на човек“. По негово мнение много по-важно е човек да тренира здраво, за да „стане майстор на изкуството, не негов роб“. За Сифу Вонг няма разлика кой колко „старши“ е, а колко е умел. Той счита, че Уин Чун е УМЕНИЕ, а не ИЗКУСТВО, и не вижда нищо лошо в това човек да използва уменията си.
Сравнявайки уменията с изкуството Сифу Вонг е цитиран, че казва: „Ако А и Б трябва да се бият и Б е нокаутиран, то всеки разбира, че победител е А. Има победител, има и победен. Докато в музиката, вие можете да харесвате свиренето на китара на някого или да не го харесвате и това няма значение. Тъй като това е изкуство, вие не можете да докажете, че една картина или музикално парче са по-добри от други. В Кунг Фу обаче можете да докажете уменията си по неоспорим начин! Това е разликата…..в другите изкуства, красотата може да е в очите на наблюдаващия, но в бойното изкуство единствения съдник е дали то върши работа или не!“ Изказвания като това са характерни за „земния“ поглед на Сифу Вонг относно битката, а той със сигурност има бойния опит, с който да подкрепи такива убеждения.
Сифу Вонг Шун Люн започнал да практикува бойни изкуства в ранните си тийнейджърски години. Той изпробвал много стилове включително и съвременен бокс, към който развил истински интерес, който поддържа и до днес. Сифу Вонг счита бокса за много ефективен на улицата, защото боксьорите се учат да нанасят и понасят поражения, в истинския смисъл на думата, концентрирайки се върху атаката вместо върху „гонене ръцете на опонента“, както правят много от класическите Кунг-Фу стилове. Той вероятно би боксирал все още, ако не са се били случили два специфични инцидента, които променили неговото отношение към боя веднъж и завинаги.
Първо, един следобед докато играел спаринг със своя треньор по бокс, Вонг случайно пласирал тежък удар в лицето му. Вбесен, треньорът започнал да удря Вонг, докато той, с разбит нос и уста, съумял да вземе връх и го нокаутирал. След този случай Вонг загубил всякакво уважение към треньора си и никога повече не отишъл за следващ урок. Бащата и дядото на Вонг били доктори по традиционна китайска медицина и били добре запознати с хонгконгската общност на бойните изкуства, поради което от много ранна възраст Вонг слушал стотици приказки за подвизите на различни местни герои. Неговият дядо бил добър приятел на Чан Уа Сун- първият учител на Ип Ман, тъй че Вонг бил запознат с бойното изкуство на Чан „автоматът за разваляне на пари“ /Жау Чин Уа/ от Фатсаан.
Вонг си припомнил някои от историите, които са му били разказвани за Чан Уа Шън и учителят му, легендарният Фатсаан Ян Синсаанг /д-р Люн Ян, известен хербалист от 19-и век, известен с ненадминатите си бойни умения/ и решил да потърси Уин Чун учител, за да види какво може да му предложи тази система. Както се твърди, приятели на по-големия му брат учели Уин Чун и било уговорено той да отиде и да види как тренират. За да разкажем накратко историята – тя завършва с това, че Вонг имал битка с човека станал негов учител, а именно бъдещият „грандмайстор“ Ип Ман и бил шумно победен, след като първоначално „не отстъпил“ на няколко от по-младите ученици в школата. От този момент нататък, Вонг Шун Люн станал отдаден член на Уин Чун групата и за година собственоръчно издигнал Уин Чун системата от неясно, практически неизвестно китайско бойно изкуство до реална сила, с която трябва да се съобразяваш.
Сега, на 55 години, Вонг Шун Люн се занимава с Уин Чун вече 38 години, постоянно работейки за развиване и предаване на системата на буквално хиляди ученици. В наши дни той прекарва минимум 3 месеца в пътувания до различни места по света, разпространявайки Уин Чун по честен, ефективен и реалистичен начин. Сифу Вонг е реалист по отношение на воденето на бой, наставлявайки учениците си, че специалистите по бойни изкуства не са непобедими, и че понякога най-доброто решение когато си обкръжен от подлеци е „….да избягаш!“. Наивно е смята той, да се вярва, че тренирането на бойни изкуства дава способността да се изправиш пред група нападатели без да се случи нещо друго освен малко да се поизпотиш.
„Ако някой практикува, което и да било бойно изкуство“, казва Вонг, „то той става по-силен и издръжлив от този, който не практикува. Така, че ако ви ударят сте в състояние да понесете много по-големи поражения от обикновения човек. Бил съм удрян много пъти, както и всички големи майстори по бойни изкуства, които познавам. Ние не сме супермени, но можем да понесем много повече. Всеки майстор, който твърди, че не може да бъде ударен лъже себе си!“
За него битката е като игра на шах; така както човек не може да спечели игра шах без да пожертва една или повече фигури, така и не може да победи в битка без да получи някакъв вид нараняване, дори и да става въпрос за няколко драскотини. Няколко дълбоки белега по кокалчетата на ръцете, както и белези от нож по ръката и предмишницата му доказват това твърдение. Когато става въпрос за боен опит, Вонг Шун Люн може да разкаже много истории, но със своята обичайна скромност е склонен да омаловажава своя опит в бойните изкуства.
Въпреки това, в Хонг-Конг е добре известен фактът, че за времето от 18-тата до 24-тата си година, Сифу Вонг е участвал в безброй срещи на предизвикателството /наричани на кантонски китайски „бей мо“/ срещу бойци от практически всички бойни изкуства. Брус Лии приписва на Вонг стотици победи, но по-консервативните са склонни да приемат бройка от около 50-60 такива срещи, при които Вонг винаги е бил победител. Той е имал такъв успех в Хонг-Конг, че пресата писала за подвизите му и един предприемчив журналист /в момента живеещ в Австралия/ се включил като организирал негови битки и срещу не-китайци, включително със 120 кг руски боксьор наречен Гико.
В пресата Вонг станал известен като Гонг Сау Уонг, което означава „кралят на боя на предизвикателството“, звукът Уонг означава „крал“ и освен това е същия като неговото презиме /но се пише различно/. Терминът „гонг“ практически бил създаден от Вонг по време на интервю взимано навремето и означава буквално „говорещ с ръце“ – много подходящо описание на това, което той правел. Когато го притискали за битките по време на интервютата му в Австралия преди 2 години, Сифу Вонг отговорил: „На практика не съм изучавал Уин Чун само, за да изляза и да се бия. Кунг-Фу би трябвало наистина да се използва за самозащита в ситуация, когато сме физически застрашени.“
„Откакто научих Уин Чун от Ип Ман съм имал честата възможност да го изпробвам. Експериментирайки с моите умения можах да открия техните граници и начина, по който те се съпоставят с другите дисциплини. По този начин усъвършенствах себе си. След като това време премина научих, че трябва да разчитам по-малко на бойната част, за да имам повече удоволствие и усещане за постижение.“ Тогава, в този период на експериментиране, Вонг въвел Брус Лии в „боя на предизвикателството“. В първата от битките на Лии, Вонг бил нагов треньор между рундовете, насърчавайки го да продължава, когато бил склонен да се предаде.
Резултатът бил победа, която вероятно променила посоката на живота на Лии и със сигурност дала начало на формирането му като супер-звезда на бойните изкуства, която светът предстояло да открие. Грандмайстор Ип Ман, чувайки за събитието, се говори, че казал на Вонг:“За щастие ти го придружаваше на турнира и го окуражи, за спечелването на мача. Това изпитание на бойните умения може да има решаваща роля за неговото бъдеще. Ако някой ден Брус Лии успее, заслугата по право би била твоя.“ Дискутирайки този период от живота на Лии, Джеси Глоувър пише „Вонг беше учител на Брус Лии 4 години в линията на Ип Ман, а Брус Лии тренира частно 1,5 години под ръководството и на двамата“ , и че Вонг бил „човекът с най-големи заслуги за напредъка на Брус Лии.“ Глоувър пише още:“ През 1959 Брус Лии ми каза, че Вонг е най-големият боец в Уин Чун и, че е победил всички, които са го предизвикали.“
Вонг Шун Люн не е само надарен боец и отличен учител, той е също лекар по традиционна китайска медицина и самоук калиграф, чието писане било високо оценявано от познавачите на това умение. Той обичал да чете китайска поезия, да яде финни храни, да пийне чашка коняк с приятели и да сподели забавни анекдоти и случки с учениците си. Бей Логан в своята статия „Учителят на Брус Лии“ пише: „Първото нещо, което забелязваш у него е колко обикновено изглежда. Изглежда твърде нисък и твърде добронамерен, за да е легендарния Сифу Вонг Шун Люн . Единствено начина по който се движи и гледа издават естеството на дисциплината, която практикува.“
„След това човек се изненадва от силното му чувство за хумор. Много западняци остават верни на идеята, че Сифу трябва да бъде много стар и много достолепен човек. Във Вонг Шун Люн няма нищо от стереотипа на Майстор По. Той е много забавен.“ Но едновременно с неговата добронамереност, забавност и достъпност, Сифу Вонг е преди всичко и най-вече изразител и учител на воденето на бой, с абсолютно точно мнение относно целите и функциите на Кунг-Фу. Бидейки единственият ученик на Ип Ман учил при него, вместо да го напусне и открие собствена школа, Вонг действително попил всичко, което му показал учителя. В резултат на това много повече от останалите претенденти за „трона“, би могъл да бъде определен за „най-вътре“ в системата. Въпреки това Вонг просто се заема със задачата да преподава, оставяйки неговите умения и опит да говорят сами за себе си.
По отношение на самозащитата, Вонг казва „ако изучавате Кунг-Фу вашата цел е битката. Ако не можете да се биете и да победите как можете да защитите себе си? Тъй, че ако искате да се защитите трябва да тренирате докато успеете да надделеете над другите.“ В статия за него, появила се в списание „Блек Белт“ Вонг казва: „Уин Чун Кунг-Фу е много съвършено оръжие….нищо повече. То е наука за битката, целта на което е пълното обезвреждане на противника. То е директно, ефикасно и смъртоносно. Ако търсите да изучавате самозащита не учете Уин Чун. По-добре би било за вас да изучите изкуството да сте невидим.“
Крайно мнение наистина, но Вонг Шун Люн базира вижданията си на много години опит в това, което би могло да се опише единствено като „реален бой“. Той счита много от практиките на съвременните практикуващи бойни изкуства за нещо съвсем малко различаващо се от игра. Въпреки, че съзнава, че дните на „битките на предизвикателството“ са приключили окончателно, той гледа към миналото с доза тъга, не защото е защитник на насилието, а защото днешните практикуващи са загубили реалната тренировка, и защото счита повечето от спаринг упражненията, присъщи на много от стиловете, за слаб заместител на реалностите на уличния бой.
Сифу Вонг непрекъснато предупреждава учениците си за опасностите от сляпото следване на инструктора, копирайки всяко движене, което той или тя правят, и приемайки всичко, което казват за евангелие. „Трябва да станеш майстор на изкуството, а не негов роб“ е често повтаряното мото. Използвайки още веднъж изкуството за пример, Сифу Вонг казва:“…Кунг-Фу е като рисуването на картина. Когато се учите да рисувате от учителя си не можете да бъдете точно като него или нея, защото има разлика в годините и опитността, както и личностни различия.“
Характера и физиката на човека влияе на начина, по който той прави нещата. Освен това, ако правите всичко точно както учителя си, вие просто го копирате без да изразявате себе си, и по този начин не се усъвършенствате.“ С тези думи той обаче на иска да каже, че Уин Чун ученикът трябва да започне да въвежда собствени начини за правене на нещата. Напротив, Сифу Вонг твърдо вярва в преподаването и практикуването на Уин Чун уменията, точно както той самият ги е учил. Едновременно с това приема факта, че хората са различни, имат различни възможности и т.н.. Поради това възприема най-реалистичния подход за преподаване есенцията на Уин Чун под формата на концепциите и основните му принципи, които учениците след това са свободни да интирпретират и използват по техен собствен специфичен начин.
Сифу Вонг също така обича да развенчава многото митове, обгръщащи бойните изкуства, митове, които им носят лоша слава и отнемат от достверността им. „Практикуващите бойни изкуства не са хора, които изучават магически сили, за да бъдат мистични монаси както ги показват филмите. Много от Кунг-Фу стиловете в миналото поддържаха идеята, че имат някакво секретно ниво, което човек евентуално може да достигне. За съжаление, някои инструктори поддържаха тези смехотворни идеи.“ Той цитира пример от неговата младост, когато бил въвлечен в бой, който започнал между негов приятел и друг човек.
Той победил човека безапелационно и вече си тръгвал, когато онзи все още лежащ на земята се провикнал:“Ей, приятелче, не си отивай! Вече ти дадох „дим мак“ /смъртоносно докосване/. Обречен си!“. Вонг добавя „Това беше преди около 35 години и „дим мак“ все още не е проработил…“. Веднъж попитан от журналист от Австралийско списание за това дали съществуват или не техники „дим мак“ в Уин Чун, Сифу Вонг, шегувайки се отговорил: „Бихте могли да се самоубиете като се докоснете“ и после с малко по-сериозен тон: „Освен това, ако човек се движи много бързо, е почти невъзможно да се докоснат толкова малки области с такава прецизност.“
Вонг Шун Люн е несъмнено рядка порода човек. Той не се опитва да се възползва от репутацията си на един от най-добрите улични бойци в Хонг-Конг, нито от влиянието си върху кариерата на бъдещия Брус Лии. Той не се е разхождал навсякъде, разказвайки колко е добър, нито е злословил за други стилове и инструктори. Въпреки очевидните му умения, той не е претенциозен човек и школата му в Хонг-Конг е малка и безлична и не съдържа никакви модерни нововъведения, които се откриват в повечето западни школи, а само един отличен учител, олицетворяващ всички качества, които човек би се надявал да открие в един инструктор.
Той е посветил живота си на развитието и осъзнаването на Уин Чун, „разпространявайки го“ навсякъде по света от Мелбърн до Мюнхен, откривайки школи навсякъде където отиде, обучавайки всеки готов да го чуе без значение от каква раса, цвят и религия е. Сифу Вонг е противник на тези, които имат фалшиви претенции относно Кунг-Фу и приятел на всеки, който търси истината за битката и самия себе си. Той е описван като „…. типичен случай на човек, който се е превърнал в своето изкуство и обратното“. Започва като надарен боец, изучава и физическя, и умсвения аспект на Уин-Чун, за да се превърне накрая в самия дух на Уин-Чун.
„Той е човек, който може да бъде меко говорещ или директен според конкретната ситуация. Научил се е да разбира собствените си ограничения и оттам и ограниченията на другите. Неговото поведение е спокойно, релаксирано, а намерението му непоколебимо. Той е философ без разкрасявания, като стара сабя, която не изглежда опасна от пръв поглед, докато не опитате острото като бръснач острие.“ Сифу Вонг Шун Люн е персонифицирания Уин Чун, жив пример за това какво може да постигне всеки готов да посвети цялата си енергия в практиката и разбирането на избраната от него област на стремежи. Фактът, че той отказва да приеме такова признание го прави още по-заслужаващ го. Защо е постигнал това ниво на майсторство, на което е, се обяснява с много проста философия: „Моята цел“, казва Вонг „е да усъвършенствувам себе си с всяка тренировка.“